RO: „De unde puzderia de fluturi la intrarea pe insula călugărului? Diana şovăi: şi dacă intră cu tupeu pe acest no man’s land şi va fi iarăşi gonită? Oricum călugărul nu se zărea nicăieri. Aerul matinal era revigorant, iarba – deasă, ca pletele Afroditei, născute din apele mării, iar desişul pădurii – tentant; toate laolaltă o îndemnau să facă abstracţie de interdicţia călugărului şi să calce strâmb. Trase adânc aer în piept şi – uitându-se la apele învolburate ale fluviului – păşi pe terenul interzis. Era distrată, iremediabil distrată; dacă ar fi fost mai atentă, dacă şi-ar fi ciulit urechile, s-ar fi oprit la timp.
Fluturii erau viu coloraţi. Şi mestecenii, şi stejarii. Totul o atrăgea, o ademenea, vrăjind-o şi punându-i un fel de ceaţă pe ochii de un albastru imperial. Merse până la capătul promontoriului; arborii, o bună parte din aceştia, curgeau parcă din apele de un gri intens, murdar.” (Aura Christi, Cercul sălbatic)

ENG: A dramatic novel about a young woman who, sensing that she exists is a savage circle, spends her life in atrocious loneliness and has a few limit-experiences, eventually resorting to suicide as a last attempt to save her inner purity. The gesture of Diana Belinsky, the heroine of the book, is a refusal to become like the others around her, to accept this game in a circle of aggressive, self-sufficient mediocrity. The novel probes the individual subconscious of a young woman who exists at the limit of endurance, it scours the abysses of being, and is written in an original key, following in the footsteps of the great masters of the modern novel: F. M. Dostoevsky and Proust. The novelist wrote the novel with her first cousin in mind, Angela, who committed suicide when she was about 36 years old.

BG: Отчуждена от семейството си и болезнено усещаща своята различност от другите, младата и изключително красива Диана Белински често изпитва границите на позволеното и се бунтува срещу посредствеността, която я заобикаля.
Връзката ѝ с много по-възрастния и женен полицай Виорел Мунтяну, която е непрестанна тема за шушукания и одумвания, е само едно от многото проявления на постоянната съпротива на младата жена срещу тесногръдието и конвенционалността.

Мунтяну застава начело на разследването на изчезването (по-късно смъртен случай) на младата и талантлива художничка Влада Вилавич. Този на пръв поглед ясен случай ще бъде катализатор за едно впускане в мрачната бездна на човешкото същество, в неописуемите измерения на болката и страданието, за да се направи опит да се даде отговор на вечния въпрос: колко може да понесе един човек, преди да се прекърши?

Аура Кристи е поетеса, прозаик и есеист. Родена е в Кишинев (Република Молдова) през 1967 година. Завършила е Факултета по журналистика на Държавния университет. През 1993 г. получава румънско гражданство и се установява в Румъния. Нейни стихове са преведени и публикувани в Германия, Франция, Белгия, Италия, Швеция, Русия, Съединените американски щати, България, Албания. Тя е главен редактор на списание „Контемпоранул“. Аура Кристи е получавала награди за своите стихове и романи от Румънското министерство на културата, Румънската академия, Съюза на писателите на Румъния, различни литературни списания и други.